Детски книжки

А сега , мило детенце, с твоите нови приятели – буквичките, думичките и стихчетата, нека се разходим из чудната къщичка на твоето детство и от нейните малки прозорчета, с бисерните ти   очички, да погледнем света навън. Той те очаква с любов и надежда да го направиш по- пъстър и по-добър!

Звуци и букви 
Калина Малина

Звуци край мене се леят.
Идат от извор дълбок.
Влизат в речта ми и пеят
като планински поток.

Дали ни двамата братя
азбука – стройно хорце.
Низали буквички злато
с острото паче перце.

Скъпи прославени знаци,
букви на славеев глас
в горските гъсти шубраци,
с обич изучих ви аз.

Пиша ви в дълги редици.
Нижа ви в белия лист,
буквички – златни пчелици,
птички в небесната вис.

Чудната врата  
Веселин Ханчев

Тук ще ви разкажа в стих
случка най-забавна:
как света за миг открих,
как света обиколих,
без дори да шавна.

Как? С ракета? На балон?
На хвърчило ново?
С кон? На кораб? На файтон?
През вратичка от картон
влязох и – готово!
...................................
Где не бях? В коя страна
по света не скитах?
С колко много племена
и страни ме запозна
таз врата открита?

Най-далечните места
мога в миг да стигам,
щом си имам към света
тази шарена врата,
тази чудна книга!                                                                             

 

 

Който учи, ще сполучи
Йордан Стубел

Седна зайчето на сянка
с батьовата си читанка,
седна между трън и цвете
и дълбоко се зачете.
Ту картинките занича,
ту пък ситно-ситно срича
разни песнички игриви
и гатанки причудливи,
пише, пише до забрава
и самичко си разправя.
Но отде го чу мухата,
сбра роднини по полята,
па ги пита, па им дума,
не на халост, не на глума:
Хей, роднини, я кажете,
и ти сестро, ситно цвете,
под туй слънчице огряло,
пусто, де се е видяло
зайче под листова сянка
да се учи на читанка?
Нали мравката е умна,
нали си е сладкодумна,
тъй отвърна на мухата:
Слушайте, добри роднини
от полета и градини,
книгата е днес за всички,
за деца и пойни птички –
трябва памет да берем,
трябва книги да четем,
само оня ще сполучи,
който знае, който учи...
 

 

Книжка пъструшка
Калина Малина

Много си ми мила,
мила като дружка,
моя белокрила
книжчице пъструшка.

Твойте бели листи
са криле на птица.
Буквите мъниста
нижат се в редици.

Щом като разтворя
твойта шир прекрасна,
ти ми заговориш
простичка и ясно.

Много те обикнах,
мила бърборичке,
с теб нали привикнах
да чета самичка!

Повредената книга
Марко Ганчев

Панчо днес рожденик става,
целият му род пристига.
Ех, блазе му: получава
уокмен, дивиди и книга.

Панчо разпечатва диска,
сръчно в уреда го бута
точно както там се иска.
Почва филмът, пата-кюта.

Свършва филмът и момчето
в уокмена касета пъха
и подскача чак додето
музиката го задъха.

Книгата го мъчи само –
дълго гледа, дълго мига:
"Бабо, дядо, тате, мамо,
абе как се пуска книга?"

Няма копче, няма жици –
цялото семейство мига:
бързо викайте техници
да поправят нашта книга!

Светулка
Кръстьо Станишев

В празна бобова шушулка
шушна-мушна се светулка.
Мигна-смигна, но едва.
И се сгуши след това.

Сгуши се като във люлка
уморената светулка.
Лампичката угаси.
И за сън се нагласи.

Ех, ще се наспи! Но...чакай!
Викна ли за помощ някой?
Кой – залутан в мрака, - кой
сепна късния покой?

В миг от люлката-шушулка
скокна малката светулка.
Светна лампичката... – Хей,
тук съм, не плачи, недей!

Сам не си, не се окайвай!
Потърпи, не се отчайвай!
Подир миг ще долетя.
Твоя път ще осветя...

Повикване
Кирил Назъров

- Хей, слънчице, кажи ми как
повикваш през април цветята?
Кажи ми как им даваш знак,
та пак да пременят земята?

- Лъчите ми през пролетта
под земната кора проникват,
подръпват пъстрите цветя
с горещи пръсти и... поникват.

 Как се казваш?
- Какво обичаш да си хапваш? Как се обличаш? Какъв е цветът на очичките ти? Каква прическа имаш?
- Какво те радва?
- Какво те тревожи?
-За какво си мечтаеш тайно?
- Какво обичаш да правиш най-много? С кого?
- Страхуваш ли се от нещо?
- Как мислиш, кое е най-хубавото нещо в теб?


Нарисувай себе си.

За връзка

ИК "МАРК-91" Люба Маркова

Пловдив - 4002 ул. "Матинчеви градини" №12

Тел./Факс: 032 241 434
GSM: 0885 349 603

Contact Us





НОВО!  2018-2019 г.

 КЛИКНИ  ТУК! 

ПОЗНАВАТЕЛНИ КНИЖКИ ЗА ТРЕТА ПОДГ. ГРУПА

 

Питанка
Кръстьо Станишев

На кого е слънцето
горе в небесата?
На кого е зрънцето
в нивата посята?

На кого е вятъра,
хукнал през полето?
На кого е ятото
там, под самолета?

На кого е лодката
сред водата синя?
На кого е котката,
свита зад комина?...
Питай, питай винаги,
поглед любопитен!
Отговорът сигурно
тук наблизо скрит е!

Висината синкава
своя лъч ти праща.
Свети като питанка
облаче летящо.

Ето ви малко звездички
Петя Александрова


Къде почва небето,
къде свършва земята –
все си мисля и даже
заболя ме глават.
Нямам сън, нямам мира
и в леглото се мятам:
дали се опира небето в земята?
Там навярно звездите
спят по долните клони.
Малко да се повдигна –
ще сбера милиони.
Ще дарявам на всички,
няма да ми се свиди:
"Ето ви малко звездички!
Дайте ми малко бисквити!"
 

Сигнали от фенерче
Марко Ганчев

Звездите мигат миг след миг-
сигнали пращат, след което
светулките на свой език
примигват им, че е прието.

И аз във нощната тъма
изпращам мигащи сигнали
с фенерчето си от дома.
Ще ме познаят ли?  Едва ли.

Не зная шифъра добре,
наслука моят фар блещука.
Дано все някой разбере,
че значи туй: "И аз съм тука!"...

Гатанка
Велина Петкова

Тя е дом за мечето,
за лъва и щурчето,
всяко стръкче живее,
взело сили от нея...
Има място за всички -
хора, птички, мушички...
С плодове ни дарява
и не се изморява.
Като майчица свята
е грижовна...
                      (земята)

 

Пролет
Слав Хр.Караславов

- Кой довежда радостта?
- Пролетта!
- Пролетта!

- Кой повежда песента?
- Пролетта!
- Пролетта!

- Кой разлива светлина
в тишината на света
и спокойна синина?
- Пролетта!
- Пролетта!

- С пеперуди кой изпълва
и съня, и мисълта,
и размахва първа мълня?
- Пролетта!
- Пролетта!

- Кой ни кара да се взираме
в песнопойните ята,
минзухари да намираме?
- Пролетта!
- Пролетта!

- Кой ни кара да обичаме
топлината на пръстта,
като слънчев лъч да тичаме?
- Пролетта!
- Пролетта!

- Тя на птица и дъбрава
подарява цвят и глас.
Пролетта крила ни дава.
Пролетта живее в нас.

 

Ако трябва
Михайл Берберов

Ако трябва песен да се пее,
тази песен трябва да е златна.
Виж, момче, над теб нощта люлее
звезден грозд. И тази нощ е лятна.

Ти не спиш. Навън е топло. Тихо.
И щурци в далечината пеят.
Небесата летни ти разкриха
млечен път – не питай закъде е.

А тръгни. Ще срещнеш пръв зората,
топлата зора на нашто лято.
Бавно ще разсъмва над земята,
ще излитне ранобудно ято.

Клас ще зашуми. И глас на птица
ще  разбуди пътища, дъбрави...
Слънцето във твоите зеници
ще запали слънчева жарава.

И роса ще звънне. И във нея
ще засвети утрината лятна.
Ти тогава песен ще запееш –
песента, момче, ще бъде златна.

Земята ни е пъстра книга
Райна Пенева

Земята ни е пъстра книга.
Корицата й разтвори!
Под песните на чучулига
чети неспирно до зори!

Земята ни е пъстра книга,
разлистена от полъх свеж,
но само смелост недостига
до края да я прочетеш.

Как обичам да е лято
Ангелина Жекова

Юлско слънце като злато
пак блести!
Как обичам да е лято!
Ами ти?
Над морето синьо ято
да лети!

Как обичам да е лято!
Ами ти?
Утрото да е богато
със мечти!
Как обичам да е лято!
Ами ти?
 

Гатанка
Велина Петкова

Ех, че сребърни вретенца
в бистрата река блестят!
Две нагазили момченца
искат да ги уловят.

А вретенцата играят –
имат перки отстрани
и опашчици накрая.
Ха иди, че ги хвани!
                               (риби)

  Как обичам да е лято
  Ангелина Жекова

   Юлско слънце като златo, пак блести!
   Как обичам да е лято!
   Ами ти?
 Над морето синьо ято, да лети!
Как обичам да е лято!
Ами ти?
Утрото да е богато, със мечти!
Как обичам да е лято!
Ами ти?

ПРЕВЕДИ СТРАНИЦАТА: